Това е метод за доброволно и извънсъдебно разрешаване на спорове. Той позволява на страните сами да решат проблемите си, както и да защитят интересите си. Медиацията се характеризира и със запазване на добрият тон и отношенията между двете спорещи страни.

Закон за медиацията е тази правна мярка, която урежда този метод, като способ за алтернативно разрешаване на правни и неправни спорове.

Според него медиацията е доброволна, неутрална и поверителна. В нея може да участва всяко пълнолетно и дееспособно лице. Осъществява се от физически лица, но не от такива, които извършват функции по правораздаване в системата на съдебната власт.

Според закон за медиацията принципите, които следва да спазва са:

• доброволност;
• равнопоставеност;
• неутралност;
• безпристрастност;
• поверителност;

Тук можете да се възползвате от:

• Семейни спорове – например за уреждане на отношенията във връзка с раздяла/развод или продължаване с брачен договор; за отношенията между родителите и децата и във връзка с децата (родителски права, издръжка, режим на виждане, специфични предизвикателства); за имуществените отношения и омиротворяване на комуникацията занапред, при това запазвайки поверителността;
• Спорове между наследници – например за разпределяне на наследственото имущество;
• Спорове за недвижими имоти – например при продажба, в случаи на съсобственост;
• Трудови спорове – на работното място и колективни трудови спорове, както и за уреждане на отношенията при прекратяване на трудово правоотношение;
• Спорове в училищата – например между ученици и групи от ученици, между учители и ученици, между родители и учители;
• Търговски спорове – например по повод сключването или изпълнението на търговски сделки или между съдружници;
• Договорни спорове – например при договори за продажба, доставка, наем, заем, изработка, различни видове услуги;
• Потребителски спорове – например при неизпълнение или при некачествени стоки/услуги;
• Застрахователни спорове – между всички участници в застрахователното правоотношение, вкл. за договаряне на разумни частични обезщетения;
• Спорове във връзка със застрахователни обезщетения – например за договаряне на размера им;
• Спорове при строителство – например по повод забава или спор за качеството на изпълнението на строителството;
• При непозволено увреждане – например за договаряне на обезщетение за пострадалия;
• Спорове за интелектуална собственост – например при уреждане на последиците от нарушения на авторски права, търговски марки и т.н.
• Други видове спорове

Препоръчително е медиацията да започне възможно най-скоро при възникване на разногласията между страните и преди завеждане на съдебно дело. От друга страна, дори и при заведено такова, във всеки един момент може да се започне и проведе медиация.

Процедурата се извършва от професионалист, наречен медиатор. За да има право медиаторът да практикува като такъв е нужно да е завършил успешно специализирано образование за медиатори и да е вписан в единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.