Задължителна медиация по 12 вида дела – от развод, през делба до търсене на отговорност на управителя за вреди на ООД, залага Висшият съдебен съвет (ВСС) и предлага изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и на Закона за медиацията (първия законопроект виж тук, втория – тук).
Тези дела са за:
- развод (чл. 49 СК);
- разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му (чл. 127, ал. 2 СК);
- изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му (чл. 59, ал. 9 СК, чл. 51, ал. 4 СК);
- разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения (чл. 123, ал. 2 СК);
- определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото (чл. 128 СК);
- разрешаване на спорове между родителите, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на личните документи, необходими за това (чл. 127а СК);
- разпределяне на ползването на съсобствена вещ (чл. 32, ал. 2 ЗС);
- парични вземания, произтичащи от съсобственост (чл. 30, ал. 3 ЗС, чл. 31, ал. 2 ЗС);
- делба (чл. 34 ЗС);
- изпълнение на задължения на собствениците, ползвателите или обитателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост (чл. 6 ЗУЕС), за възстановяване на направени от отделен собственик разходи за ремонт на общи части на сградата (чл. 48, ал. 7 ЗУЕС), както и за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание или на незаконосъобразен акт на управителния съвет (управителя) на етажната собственост (чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и чл. 43, ал. 1 ЗУЕС);
- изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност (чл. 125, ал. 3 ТЗ);
- отговорност на управител или на контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди (чл. 142, ал. 3 ТЗ и чл. 145 ТЗ).
В огласените днес от съвета законопроекти се предвижда, че съдът ще задължава страните по тези дела да участват в медиация. Това означава медиационна среща с продължителност от 1 до 3 часа. Т.е. задължението е за участие в процедурата, а не за постигане на споразумение.
Страните не внасят авансово разноски за тази процедура, а ги поема съдебният бюджет, но след това той си ги възстановява, съразмерно на уважената и на отхвърлената част от иска.
Ако страна не изпълни разпореждането на съда да участва в медиация, санкцията е, че ще ѝ бъдат възложени разноските по делото, независимо от изхода му. Ако и двете страни саботират медиацията, ще си разделят разноските, независимо коя е спечелила делото.
Ако страните постигнат споразумение, на ищеца ще се връща половината платена държавна такса. Предлага се следната редакция на чл. 78, ал. 9 ГПК: „При приключване на делото със спогодба или при прекратяването му поради оттегляне или отказ от иска в резултат на постигнато между страните споразумение половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго“.
Т.е. важното е десезирането на съда заради постигнато споразумение, независимо дали то е сключено в процедурата по медиация.
В проекта се предвижда, че по 7 вида дела съдът също може, но не е длъжен, да задължи страните да участват в медиация. Те са за:
- парично или непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие;
- съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договор или на едностранна сделка, или за сключване на окончателен договор;
- собственост и други вещни права върху имот или за нарушено владение;
- издръжка;
- възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;
- защита на членствени права в търговско дружество (чл. 71 ТЗ) или за отмяна на решение на общото събрание на дружеството (чл. 74 ТЗ), както и искове по чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите и по чл. 25, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
- защита на права на интелектуална собственост по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.
Разликата с първите 12 дела е, че тук преценката дали да се проведе медиация между спорещите е оставена на съда, но веднъж решил, че те трябва да участват в тази процедура, това е задължително за страните. В проекта за изменения в ГПК са изброени примерни критерии, от които трябва да се ръководят съдиите, когато решават дали да разпоредят задължителна медиация.
Ако обаче спорът е с държавата или държавно учреждение, съдът не може да задължи страните да участват в медиация. По правило тя е изключена и ако страна по делото е потребител. Но е предвидено изключение за „исковете за вземания, произтичащи от договор за банков кредит или свързани с него правоотношения, както и от договор за имуществено застраховане“.
Съдът няма да праща на медиация, когато е сезиран с един от 12-те иска, за които тя е задължителна и ако по делото са представени убедителни доказателства за извършено насилие над страна по делото от насрещната страна, за наличието на риск за живота или здравето на детето или за неговия най-добър интерес. Както и когато първото съобщение по делото не е връчено на ответника лично, или чрез друго лице в предвидените от закона случаи, освен ако той бъде открит по-късно в хода на производството.
Правилото е, че съдът може да задължи страните да участват в процедура по медиация само веднъж в производството. Това ще прави първата инстанция (с необжалваемо определение) във всяко положение на делото след изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба и до приключване на съдебното дирене. Съдът ще дава срок на страните да отидат на медиация, но той не може да е по-дълъг от три месеца. Ако първата инстанция не ги е изпратила на медиация, това може да направи въззивният съд.
Медиацията ще се провежда в съдебни центрове към окръжните съдилища, т.е. там ще бъдат назначени съдебните служители – координатори, които администрират процедурата по медиация. „Същевременно във всеки районен съд ще бъдат разкрито териториално поделение на центъра по медиация, което ще предоставя необходимата инфраструктура, за да бъдат провеждани процедури по медиация“, обясняват авторите на законопроекта.
Всичко това ще изисква и приемането на подзаконова уредба и организация, затова е предвидено задължителната медиация да бъде въведена от 1 януари 2024 г. и да се прилага само за дела, които са образувани след тази дата.
ВСС е изчислил, че с предлаганите от него изменения в ГПК и ЗМ ще се постигне провеждане на задължителна медиационна процедура по не по-малко от 50 000 съдебни дела годишно и сочи, че това значително ще облекчи както страните по делата, така и съдебната система.
„Целта е институционализиране на усилията за доброволно уреждане на спора, с оглед постигане на бързина чрез избягване на значително по-продължителната и сложна съдебна процедура, както и на баланс на интересите на страните, доколкото подпомагани от медиатора, те участват при окончателно регулиране на отношенията, предмет на делото“, се посочва в мотивите.
От ВСС изтъкват, че един от ключовите фактори за ефективността на съдебната система е натовареността на съдилищата, от която зависи в огромна степен качеството и бързината на правораздаването. И сочат един парадокс – през последните пет години населението на България е намаляло с 6,71%, но броят на постъпилите дела в съдилищата се увеличава с 2,82%.
Източник: https://news.lex.bg/с-промени-в-гпк-въвеждат-задължителна/